Как убийството на Лариджани и оставката на шефа на антитерористичната служба на САЩ ще се отразят на Вашингтон и Техеран, питат се западни издания

Висшият съвет за национална сигурност на Иран тази нощ потвърди смъртта на своя ръководител Али Лариджани, а директорът на американския център за борба с тероризма Джоузеф Кент подаде оставка заради войната срещу Ислямската република. Редица западни издания днес коментират как това ще се отрази на Вашингтон и Техеран.  "Израел елиминира ръководството на Иран, но "обезглавяването има своите граници", извежда в заглавие в. "Ню Йорк таймс".   Армията на Израел и политически представители на страната вчера тържествено съобщиха за убийството на Али Лариджани, който е фактическият лидер на Иран, обявявайки това за сериозно постижение, отбелязва "Ню Йорк таймс". Ликвидирането на Лариджани подчертава колко силно Израел разчита на убийствата на определени фигури, за да постигне военните си цели, да дестабилизира иранското правителство и да проправи път за народен бунт, отслабвайки силите за вътрешна сигурност. По-рано тази година въпросните сили убиха хиляди невъоръжени протестиращи, добавя американският вестник.  Но убийството на Лариджани повдига въпроса дали Израел ликвидира толкова много ирански лидери, защото това изглежда като най-сигурния начин да постигне военните си цели, или просто защото може да го направи, добавя "Ню Йорк таймс". Този подход носи риск от непредвидими обратни последици, предупреждава изданието.  Израел има голям опит в това да елиминира враговете си. През 1972 г., след като 12 израелски олимпийски атлети бяха брутално убити в Мюнхен, Израел предприема дългогодишна кампания за отмъщение, целяща да убие всички, които носят отговорност. В началото на 2000-те години Израел ликвидира много палестинци, които обвини в тероризъм по време на Втората интифада. А през 2024 г. лидерът на "Хизбула" Хасан Насрала бе убит при въздушен удар срещу щаба му в Бейрут. Няколко дни по-късно бе ликвидиран и неговият наследник.  Някои израелски анализатори казват, че има поне известно основание да се смята, че тази тактика може да отслаби достатъчно много Иран, че правителството му да даде сигнал за готовност за компромис относно ядрените си амбиции и балистичните си ракети, пише още "Ню Йорк таймс".  Сима Шайн, бивша служителка на Мосад и специалистка по Иран в Института за изследвания на националната сигурност в Тел Авив, отбеляза, че убийството на Насрала е помогнало подкрепяната от Иран групировката "Хизбула" да бъде ослабена до такава степен, че да се съгласи със спиране на огъня с Израел. Елиминирането на командири от паравоенните сили за вътрешна сигурност "Басидж" би могло по подобен начин значително да допринесе за това по-низшестоящите ѝ членове "да се събудят сутрин и да не отидат на работа", каза Шайн.  Но убийството на висш ирански лидер като Лариджани може да се окаже и контрапродуктивно, в зависимост от това кой ще го замени. Лариджани имаше репутацията на прагматик, способен да работи както с умерени, така и с твърдолинейни военни лидери, посочи Шайн. Смъртта му може да засили позициите на твърдолинейни фигури като ръководителя на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) или на председателя на иранския парламент Мохамад Багер Галибаф. "Именно те всъщност водят войната", подчерта тя. "А засилването на КГИР означава продължаване на съпротивата, продължаване на войната и отправяне на искания, които са неприемливи за САЩ и Израел", добавя Шайн. Дани Цитринович, бивш ръководител на отдела за Иран в израелското военно разузнаване, посочи, че Израел е убил почти всички лидери на "Хамас" в Газа, а също и Насрала и неговия наследник. Въпреки това "Хамас" и "Хизбула" продължават да функционират, макар и значително отслабени. "Обезглавяването има своите граници", каза Цитринович, цитиран от "Ню Йорк таймс".   В. "Уолстрийт джърнъл" също се спира на въпроса доколко ликвидирането на отделни фигури ще промени ситуацията в Иран. "През последните две години и половина израелските кампании в ивицата Газа и Ливан също бяха фокусирани върху убийството на лидери на "Хамас" и "Хизбула"… Въпреки че тази стратегия значително отслаби двете групировки, те все още се държат и оказват значително влияние върху местните жители", пише "Уолстрийт джърнъл".  Според ирански официални представители ръководството на Ислямската република е разработило планове за действие при война, в която ще загинат много хора, и предварително е подготвило заместници. Макар Лариджани да беше важно публично лице на режима, редиците на силите за сигурност, които са от ключово значение за неговата устойчивост, са изключително големи. КГИР разполага с огромна ръководна структура и с около 190 000 военни на активна служба, пише още "Уолстрийт джърнъл". "Вашингтон пост" отбелязва, че силите за вътрешна сигурност "Басидж", чиито командир Израел вчера заяви, че е убил, наброяват около 1 млн. души. Освен това Иран създаде вражески на Израел милиции и политически движения из целия Близък изток, добавя изданието.  "Вашингтон пост" също така пише, че се е запознал със съдържанието на дипломатическа грама, в която израелски официални лица заявяват на свои колеги от САЩ, че иранският режим "не се пропуква" и е готов да се "бори докрай" въпреки убийството на върховния лидер Али Хаменей и продължаващите въздушни удари. В грамата също така се посочва, че ако по улиците из Ислямската република отново излязат протестиращи срещу правителството, те ще бъдат избити.  Наргес Баджогли, експерт по Иран от Университета "Джонс Хопкинс", заяви за "Вашингтон пост", че усилията да се тласне иранския народ към бунт, независимо от броя на жертвите, са в съзвучие с продължаващите от десетилетия опити на Израел за "раздробяване на Иран" и предизвикване на "държавен колапс". "Един от начините да се постигне това е да се създадат повече възможности, при които дулата на държавата се насочат срещу населението", отбеляза Баджогли. "Целта не е да се създаде либерална демокрация за иранския народ. Целта е да се задълбочи пропастта между обществото и държавата", каза в заключение тя.  Редица западни издания коментират и новината, че директорът на Центъра на САЩ за борба с тероризма Джоузеф Кент е подал оставка заради войната с Иран. Кент е първият висш служител на правителството на Доналд Тръмп, който се отказва от поста си в знак на протест срещу войната срещу Ислямската република. "Не мога с чиста съвест да подкрепям продължаващата война в Иран. Иран не представлява непосредствена заплаха за страната ни и е ясно, че започнахме тази война заради натиск от Израел и влиятелното му лоби", цитира в. "Гардиън" писмото на Кент до Тръмп, което бе публикувано в социалната мрежа "Екс". "В началото на мандата на тази администрация високопоставени израелски служители и влиятелни представители на американските медии разгърнаха кампания за дезинформация, която напълно подкопа Вашата платформа "Америка на първо място" и създаде промилитаристични настроения, за да окуражи започването на война с Иран", добавя Кент.  По думите му този подход е бил използван, за да "заблуди (Тръмп), че Иран представлява непосредствена заплаха за САЩ и че трябва веднага да се нанесе удар". "Това беше лъжа и представляваше същата тактика, която израелците използваха, за да ни въвлекат в катастрофалната война в Ирак, която струваше на нашата нация живота на хиляди от най-добрите ни мъже и жени. Не можем да допуснем тази грешка отново", пише в заключение Кент, цитиран от "Гардиън".  "Оставката на Кент е най-добрият пример досега за това как обкръжението на Тръмп е очевидно разделено", коментира британското сп. "Тайм". Проучвания на общественото мнение показват, че американците са дълбоко разединени по отношение на действията на Тръмп в Иран. Според данни на американската телевизия "Ен Би Си нюз" 89% от симпатизантите на Демократическата партия са на мнение, че САЩ не е трябвало да предприемат ударите, като тази позиция споделят и 58% от безпартийните американци.  Симпатизантите на Републиканската партия, които са против войната в Иран, са едва 15%, докато 77% подкрепят атаките, пише още "Гардиън". "Но ако се вгледате малко по-дълбоко в редиците на републиканците, реалността изглежда по по-различен начин", коментира изданието. Около 90% от републиканците от движението МАГА (съкратено от английското: "Да направим Америка отново велика") подкрепят войната на Тръмп. Този дял обаче пада до 54% сред републиканците, които не са част от МАГА.  Тази година Тръмп залови президента на Венецуела и съпругата му и ликвидира върховния лидер на Иран и неговите висши съюзници. Куба изглежда е следващата в списъка на Тръмп. А дипломатите във Вашингтон, които са ангажирани с въпроса за Арктика, продължават да се притесняват, че Тръмп може да се върне към обсесията си да завземе Гренландия, изброява "Гардиън". И макар и по-голямата част от ядрото на Тръмп засега да остава зад него, оттеглянето на Кент може да е ранен знак, че значителна част от последователите на МАГА губят вяра, чудейки се какво се е случило с изолациониста, за когото са гласували, пише в заключение британския вестник.